Сапарева баня приюти семейството на режисьорка и копирайтър, избягали от лапите на войната в Украйна

Близо седмица семейство от Украйна е намерило подслон и убежище в курортния град Сапарева баня. Надя е украинка, а мъжът й Андрей е руснак. Двамата са женени и имат две деца-Богдан на 6 години и бебето Иван, което е на 1, 9 год. Преди да избягат от войната двамата са имали собствен дом, който се намира на 70 км. от Киев. Посрещнати са в България  от свой дългогодишен приятел, живеещ в курортния град. От няколко дни неговата къща е втори дом за семейството, което в продължение на две седмици е правило няколко неуспешни опити да напусне страната.   Надя е завършила режисура, а нейният съпруг е работил като копирайтър за автомобилно списание.   Към днешна дата и двамата са в чужда страна,  без работа, с две малки деца, без възможности и без професионална перспектива. Надяват се да са здрави, а Андрей да си намери работа като шофьор , за да могат да се справят с отглеждането на децата. И макар да са по-спокойни,  все още поглеждат с тревога  към небето при всеки прелитащ самолет и всеки по-силен шум. Молят се войната да свърши и да се върнат в Украйна, където са родителите и част от семейството на Надя.  

„Пристигнахме в България на 19 март. Още на втория ден от войната направихме опит да напуснем киевска област, където живеехме. Домът ни е на 70 км. от град Киев. За съжаление това беше невъзможно, защото пътищата бяха затворени. Имаше много коли, дори в полето и гората. Всичко беше блокирано, навсякъде беше пълно с военни и цивилни коли. Седяхме още две седмици вкъщи и крояхме планове. Наоколо вече имаше експлозии, в небето кръжаха хеликоптери и самолети. Положението се влошаваше с всеки изминал ден и час. В  крайна сметка след много препятствия  потеглихме за България и успяхме да се доберем до тук. Пристигнахме с всичко, което можеше да влезе в колата. Целият ни живот се побра в един багажник. Събрахме документи,  дрехи, играчките за децата и компютъра, където е цялата информация, свързана с нашия предишен живот ”, споделя трудностите по пристигането в страната ни Андрей. 

Днес семейството вече се адаптира, но все още продължава да живее с тревогите за своите близки, които са останали в Украйна. „Сега се чувстваме по-спокойни. Най-уплашени бяха децата. Истината е, че продължаваме да мислим за нашия дом и за нашата страна. В Киев останаха моята майка и баща. Там все още е семейството на единия от братята ми. Семейството на другия ми брат замина за Германия. Сестра ми бе в самия център на войната. Те живееха в Буча. Това е място близо до Киев, където имаше опустошителна битка между руски и украински войници.Сестра ми , нейния мъж и деца прекараха две седмици в мазето на своята къща без да излизат навън и без никакви условия за живот. Едва след това  беше създаден хуманитарен коридор, с който им бе дадена възможност да избягат от Буча. И към днешна дата те продължават да са в Украйна, но на  по-отдалечено и по-безопасно място. В Буча всичко е сринато със земята. Държим връзка с тях чрез Viber. Много сме притеснени, защото положението е наистина ужасно тежко”, споделя Надя. Нито тя, нито Андрей  са предполагали, че ще се стигне до военни действия през 2022 година. „Аз не бях изненадана, че в един момент нещата ще назреят. Този проблем тлееше във времето, конфликтът не е от година или две. Напрегнатите взаимоотношения между украинци и руснаци са от много дълъг период , но все пак никой не е очаквал да се стигне до война. Истината обаче  е, че в  един момент трябваше да се случи нещо наистина драматично, за да може Украйна да поеме своя собствен път на развитие. Ние сами нямаше как се справим, за да можем да поемем по този път като страна . А той  не е с Русия и Путин, той е с Европа .Но руснаците не одобряват това. Към днешна дата не говорим за никаква дипломация и преговори , а единствено за ултиматуми”, коментира процесите Надя. 

Двамата с Андрей са били посветени на работата си в областта на културата и маркетинга. С началото на войната и двамата остават без работа. „Работех като копитайтър за автомобилни сайтове. Една голяма част от клиентите ни бяха от Русия. В един миг  моята професия просто изчезна. Фирмите напуснаха руския пазар, с което тази дейност буквално приключи. Сега съм в България и се надявам да намеря някаква работа като шофьор или нещо друго. Съпругата ми е завършила институт, а специалността й е режисура в театъра и киното. Надя участваше в различни екипи и конкурси по телевизионни проекти. Малко преди войната спечелиха конкурс и започнаха да реализират пореден проект, но с началото на военните действия всичко приключи. Надяваме се след войната отново да се върнем и пак да работим това, което харесваме и обичаме”, разказва Андрей.

И двамата с неговата съпруга изпитват притеснения за бъдещето. Семейството премисля варианти, с които да успее да организира новия си живот в България. „Мечтаем да се върнем вкъщи, но в момента това няма как това да се случи. Живеем в реалността. Най-важното в момента е да си  намеря някаква работа, за да можем да поемем разходите си тук. Войната не е само бомби, войната е голяма хуманитарна криза. Няма как да се върнем с децата, когато знаем, че там вече няма нищо”, споделя Андрей, който изцяло е поел товара на глава на семейство,  с малки деца в чужда страна. Те са благодарни на своя дългогодишен приятел, който е отворил дома си за тях и в момента е най-голямата им опора в живота.