Читалищата в община Дупница да бъдат по-активни в дейността си, да се опитат да организират и проведат съвместно мероприятие и да работят по проекти. Това бяха част от препоръките на общински съветници и местната управа към читалищните секретари, дадена на зеседанито на Общинский съвет в петък. На читалищните дейци бе препоръчано още да търсят подкрепа от бизнесмените в съответните населени места, така, както в миналото читалищата са разчитали на помощта на хората с финансови възможности.
На сесията бяха обсъдени и приети финансовите и отчетите за дейността на читалищата за миналата година. Не бе приет само отчетът на читалище „Спартак 2006” в Дупница. Стана ясно, че отчет не е внесен, а от читалището нямаше и представител, който да отговори на съществуващите въпроси.
Темата „Читалища” за пореден път провокира коментари в залата - за това кой колко работи или не работи, какви пари получава. Подчертано бе, че са нужни промени в Закона за народните читалища, с които общинските съвети да получат право да контролират дейността на читалищата, като не гласуват отчетите на неработещите. Сега гласът на общинските съвети е формален - независимо дали са приели отчетите, като напълно автономни сдружения с нестопанска цел читалищата продължават да получават субсидията си от държавата и да съществуват, дори да нямат дейност.
Присъстващите на сесията читалищни секретарки чуха доста критики и въпроси, касаещи дейността на читалищата като цяло. Посочено бе, че при съвместна работа с кметствата по селата и общината има и резултати, но не и при противоборства и липса на синхрон. Отбелязано бе още, че се допуска и политизиране в читалища. Някои от тях в определени моменти се превръщат в политически центрове и с това отблъскват хората. В дебата се включиха председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов, кметът Методи Чимев, съветниците Емил Гущеров, Георги Наумов, Емил Севдин, Пламен Соколов. Безпощаден към читалищата и този път бе председателят Костадинов. Шефът на местния парламент отново посочи като недостатъци липсата на фестивал в общината, който де се организира от местно читалище, искането на средства за ремонти в читалищата от общината. Зададени бяха много въпроси. Сред тях - защо за фонд „Работна заплата” едни читалища заделят по 15 000, а други по 8 000 лв.? Защо читалищата не се сдружават и не обменят добри практики? Как презентират дейността си и как палят искрата у децата?
Като пример за проблемно бе дадено читалище „Развитие 1910” в Крайници, където след политическо вмешателство се стигна до уволнение на читалищния секретар, избор на ново ръководство, напускане и на новия секретар. Въпреки всичко, включително и въпреки затварянето заради пандемияята, там са усвоени 20 674 лв.
Като работещи читалища, където вече са разрешени проблеми с противоборства и конфликти, бяха посочени читалищата в Бистрица и Самораново. Похвали получиха и читалищата „Пенчо Славейков” и „Ген. Георги Тодоров” в Дупница, читалището в Яхиново, читалището в Джерман и други.
