С поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на загиналите при бомбардировките над Дупница бе отбелязан най-черния ден в историята на града. Глави сведоха кметът на общината инж. Методи Чимев и заместникът му Крум Милев, общински съветници, граждани и служители от музея в града. Директорът на Исторически музей-Дупница Анелия Геренска припомни за онзи мразовит ден през 1944 година, когато смъртта си намират над 60 дупничани, а десетки други са тежко ранени.
На 4 януари 1944 година от авиобаза край Бари (Италия) над 100 англо-американски самолети Б-17 излитат в посока България, а целта им е столицата София. Поради гъста мъгла и невъзможност да открият набелязаните обекти, самолетите бомбардират съседни селища. 250-килограмови фугасни бомби са хвърлени над Босилеградско, Мездра, Враца, Искърския пролом... Най-пострадала от тези бомбардировки е Дупница. Около 30 самолети изсипват повече от 150 бомби над мирното население. Разрушени са 52 жилищни сгради, 14 предприятия, банки, пощата в града, диспансера, унищожени са електроразпределителната, водопроводната и градската инфраструктура. Напълно разрушени са училище "Евлоги Георгиев" и Земеделска банка, под чийто руини са затрупани 45 мирни граждани. В паниката си, хората се втурват към Дренски рид, вземайки със себе си само връхни дрехи, и не малък брой от тях премръзват.
Кметът Давидко Янев трудно понася трагедията и в началото на месец март подава оставка, след като полага много усилия за превъзмогване на пораженията.
Майор Мостин Дейвис от Британската военна мисия съобщава в Средиземноморския щаб в Кайро, че мобардировките над Дупница не постига желания резултат, тъй като жп. линията не е засегната, а бордовите картечари със своята стрелба по мирното население са предизвикали отрицателен ефект.