За една нощ морето край Одеса се напълни с кораби, започна войната и нашият свят изчезна, споделят четирите майки, които в една нощ са решили да бягат с децата си
Молим се всичко да свърши по-бързо и да се върнем в домовете си, при нашите мъже и родители
Четири майки бежанки от Украйна и техните деца вече трети ден живеят в почивната база на ТЕЦ „ Бобов дол” над Дупница. Людмила, Ала, Валерия, Злата , Катерина, Лена, Ина, Олга, София и шест годишният Коля са пристигнали тук от Одеса. Три дни са били необходими на жените, за да успеят да се доберат до България. Първите думи, които споделиха бяха – благодарим за всичко.
„И трите се познаваме и живеем заедно в Одеса. Само за една нощ взехме решението да тръгнем. Събрахме в една чанта най-необходимия багаж и на сутринта напуснахме домовете си. Нито знаехме къде отиваме, нито къде и как ще пристигнем”, разказа Людмила, която разбира добре български.
„Тръгнахме и плакахме почти през целия път. Много плакахме, защото там, в Украйна, оставихме зад гърба си наши близки, мъже те ни , домовете ни, възрастните си родители. Но трябваше да го направим и да изведем децата”, допълни Ала.
Пътят им е бил труден, но през цялото време са имали късмета да срещат помощ от добри хора. „Когато попаднахме на румънската граница имаше създадена много добра организация. Хората ни посрещнаха топло, получихме храна и всичко, което ни е необходимо, за да продължим по пътя. Много ни помогна един румънски свещеник, от него получихме информация и нужната за момента морална подкрепа. След това пристигнахме към София. Първата ни работа беше да посетим храм „ Александър Невски” , да запалим по една голяма свещ и да благодарим на бога, че сме пристигнали живи и здрави”, споделиха жените.
За Дупница са научили от близки украинци, които са ги уверили, че ще бъдат посрещнати добре, че има създадена организация и ще получат подслон. „Благодарим от все сърце за подадената ръка на всички. Вече се чувстваме по-спокойни, най-вече децата са по-добре. Те изживяха истински ужас и до момента се плашат от силен шум. Представете си какво е по цели нощи да вият сирени, да тичаш , да се криеш в бомбоубежища и да търсиш вариант да се спасиш. Не сме мигвали по цели дни и нощи, откакто започна войната. Това е истински кошмар и дано по-бързо свърши”, разказаха жените.
Всички пристигнали в Дупница са християнки и всеки ден се молят военните действия да приключат. „Всеки ден се моля. В Одеса е мъжът ми и моите родители, които са възрастни хора. Има и други наши близки , които останаха там. Когато и да им се обадя, те се опитват да ни успокоят, но аз чувам през телефона сирените, чувам стрелба и започвам да плача. Разбираме, че в Мариупол и Харков положението е страшно”, разказа Ала. Пред очите й все още седи кошмарната гледка как за една нощ морето край Одеса се напълнило с военни кораби и как започнала войната. „Беше наистина ужасно, нашият свят изчезна”.
Към днешна дата приютените в почивната база на ТЕЦ-„Бобов дол” се осведомяват за събитията по телевизията. Слушали са изказването на руския външен министър Сергей Лавров и не са особено обнадеждени. Твърдят, че никога не са чували за военни лаборатории в Украйна. „Ние никога не сме чували за подобни неща и не разбираме от какво сме спасени”, бе лаконичният им отговор. Жените са предпазливи и избягват да отговарят на въпроси, които касаят конфликта между Русия и Украйна, но коментират, че към днешна дата са изправени един срещу друг братя срещу братя и искат това да свърши, колкото се може по-скоро, за да могат да се приберат по домовете си. „Разберете, аз искам всичко да свърши и да мога да се върна в моя дом. Бяхме посрещнати много добре, имаме всичко, към момента разполагаме с най-необходимото . Условията тук са добри, осигурена ни е храна, чудесни стаи, съдействат ни за всичко и благодарим. Но ние искаме и се молим да се върнем в домовете си в Одеса, където са нашите близки”, споделя със свито сърце и умислен поглед Ала. До нея са наредени децата, които са ученици в 7 и 8 клас и шестгодишния Николай. Всички те също искат да се върнат вкъщи. Жените са разбрали, че в града пристигат и други бежанци от Украйна и питат за тях. Надяват се, да са добре и да са получили помощ. Благодарят за пореден път на всички доброволци, на дупничани, на хората, които помагат и им протягат ръка по време на това изпитание.
