На 14 февруари отбелязваме три големи празника . Това са църковният празник за Успението на свети Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, и празникът на влюбените - Св. Валентин.
Днес Православната църква отбелязва църковния празник на Успение на Свети Кирил Славянобългарски.
Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището "философ" и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Свети Климент Римски".
Св.св. Кирил и Методий са провъзгласени за Съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II.
Денят на лозаря - Трифон Зарезан
Денят на лозаря - Трифон Зарезан е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на свети мъченик Трифон.
С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Неслучайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата. Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“ (с. Рила, Дупнишко). През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (с. Момчилово, Варненско). В Югозападна България зарязването се извършва винаги от 2 души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето.
Първият реже всички пръчки и казва:
„Добро утро, Трифоново лозе!
Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки,
ветрове и градушки,
вънка от лозето!“
Скритият мъж се обажда:
„Трифон у лозето!“
Първият мъж отново казва:
„Трифоне, чух те, тука ли си?“
Скритият мъж отговаря:
„Тука, тука!“
Първият пита:
„Къде си, че не те виждам?“
Скритият отвръща:
„Не се виждам, от черно и бело грозде.“
Празник на влюбените
Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.
Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
Празникът 14 февруари, посветен на свети Валентин, започва да се чества през XIV век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно се подаряват и цветя.
