СДС – Дупница отбеляза 1 февруари - Деня в почит на жертвите на комунизма пред паметната плоча в устоите на Аракчийския жп-мост. Тя беше поставена от местната организация на синята партия на мястото, където през 1945г. са били въдворени стотици българи, нарочени от тоталитарния режим за “врагове на народа”. Заради епидемичната обстановка на церемонията присъстваха само сините активисти от Дупница, които поднесоха цветя пред паметния знак. “Преди една година СДС – Дупница поставихме на това място паметна плоча, в знак на почит към над 1 600 българи, въдворени и изтезавани от комунистическата власт през 1945 г. в т.нар. трудово-възпитателно общежитие, намирало се тук. Дадохме си дума, че винаги на 1 февруари, когато се отбелязва Деня на репресираните от тоталитарния режим, ще се събираме отново, за да разпръснем мрака на забравата. Защото тя, както и дълбоко насадената в обществото ни омраза, все още ни разделя. Имената на надзирателите, мъчителите, палачите, белязали това място с болка и тъга, са ни известни. Все още търсим обаче, имената на хората, които са били измъчвани тук, принуждавани да полагат изнурителен, нечовешки труд, далеч от близките си и против волята си. Наши сънародници – демократи, интелектуалци, инакомислещи, отстояващи правото на свобода. Намерихме доказателства, че сред измъчваните в концлагера край Дупница е бил Георги Вазов – учен химик, племенник на народния поет Иван Вазов и син на легендарния генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. Обвинен за националист, фашист и поддръжник на царската власт заради принадлежността си към славната фамилия Вазови, той оцелява след няколко месеца изтезания тук и се връща при близките си с избити зъби и съсипано здраве. Намерихме доказателства, че сред затворниците, изтезавани в Дупнишкия концлегар е бил и един от класиците на българската литература, който децата ни и до днес изучават – авторът на “Железният светилник” Димитър Талев. Той е преместен тук от концлагера “Св. Врач”, а впоследствие изпратен и в зловещия “Куциян” край Перник с обвинение във великобългарски шовинизъм. По-късно, пред Владимир Свинтила писателят споделя: “Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.“ Абсурдността на обвиненията към тези големи българи е ясна, жестокостта и безчовечието на тогавашната власт, сама обезглавила националния елит – също. Необяснима за нас обаче, е реакцията на част от нашите днешни съграждани– местни политици, които възроптаха преди година срещу идеята ни за този паметен знак и нарекоха стотиците мъченици “крадци и мародери”. Заради тях, но още повече заради мнозината, които искат да знаят истината, споменаваме имената на Димитър Талев и Георги Вазов. Защото не бива да допускаме омразата отново да избуява и да подлага на риск демократичните ценности, за които предците ни са се борили. Длъжни сме да ги отстояваме, длъжни сме да пазим паметта за тези, които платиха с живота си за нашата свобода. За да покажем на поколенията след нас, че истината има само едно лице и че тя ще ни направи свободни. Защото който няма очи за миналото, не вижда бъдещето”, каза в словото си пред паметната плоча регионалният лидер на СДС – Югозапад и председател на Общинския съвет Костадин Костадинов.
