На 11 ноември православната църква почита Свети Мина - закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.Свети Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Почитат го и като светец, който помага на хората да намерят или да си върнат изгубеното или откраднатото.
Едно от по-известните чудеса на св. Мина разказва:
Благочестив търговец чул за чудесата на църквата в Александрия и решил да иде да се поклони. По пътя замръкнал в староприемница. Там домакинът се изкушил от даровете, които носел търговецът и го убил. Измъчван от угризения, той вече нямал мира. През нощта му се явил св. Мина на кон, изобличил го, възкресил търговеца и го пратил по пътя му. Самият убиец паднал мъртъв от страх пред чудото.
Оттогава св. Мина се счита закрилник на пътниците, странниците и пътешествениците, които искат да намерят мир по пътя и да пристигнат живи и здрави. Затова на човек, който се отправя на дълъг път, се дарява иконка с лика на св. Мина. В по-духовен аспект на св. Мина се молят хора, които искат да отговорят на важен въпрос, които искат да разрешат дилема, да намерят душевен покой.
Св. Мина се смята и за закрилник на самотните жени, вдовици и неомъжени, пазейки тяхната чест. Жените, които искат да заченат, се молят на Богородица и на св. Мина. Той закриля и младите семейства, новия им дом.
В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. Те водят и най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджули и други зли сили.
Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.
Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места.
Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.
Заедно със св. Мина днес честваме и св. Виктор. Затова днес имен ден имат Минка, Минчо, Виктор и Виктория.
