Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живяла е през ХI век, прославя се с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Името на св. преподобна Параскева, или Петка Българска, Петка Търновска, идва от гръцки и гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден. Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш.
На 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
В народната традиция Петковден е един от най-тачените празници. Св. Петка се счита за покровителка на българския народ и на семейството. На 14 октомври православните християни палят свещи и се молят най-вече за здраве, защото светицата е лечителка и пазителка от „страшни” болести.
Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й - сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено
обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек
На Петковден е завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл. На този празник става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровожда с угощения и „коч курбан”. За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание „да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се раждат много.
Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни, наричано „мърлене“ или „овча сватба“ - пускане на кочовете при овцете за оплождане. Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък и да не се „заплитат червата на агънцата”. Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни.
С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари. Във фолклорния календар
12-те дни между Петковден и Димитровден има сакрален смисъл
Това е своеобразен преход между годишните времена – народът ни казва, че от Димитровден започва зимата. По това време не бива да се започват нови дейности, защото са обречени на неуспех. Според народните вярвания този 12-дневен период е много опасен. Наричат го „Вълче погано“. Жените не бива да докосват в╕лна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре, душата му ще вампиряса или ще се превърне във върколак.
Света Петка е светица на петъчния ден, както се разбира и от името й. Покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък. В този ден от седмицата жените не похващат домашна работа - не предат в╕лна, не перат, дори не се мият, спазват строга забрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, св. Петка ще се яви превърната в змия и ще накаже хората с болести и дори със смърт.
Именици са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашкев, Паца, Паша, Пачо.
