Българската православна църква почита църковния празник Свети Дух. Той се отбелязва 51 дни след Великден, в деня след празника Петдесетница и е винаги в понеделник. На този празник Православната църква почита Светия Дух - едно от трите лица на Светата Троица. Затова Църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог Отец, Бог Син, Бог Дух Свети, които имат равно достойнство. Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.
Според представите на християнската вяра Светият Дух дава живот и освещава човешките души и тела. Той се представя като гълъб в църковните изображения. Празникът поставя край на цикъла от Великденски празници, които всяка година са на различна дата.Българският народ нарича днешния църковен празник Духовден.Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народните вярвания на него душите на покойниците, "пуснати" на Великден, "се прибират". Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да "направят сянка" на мъртвите на оня свят.В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи "виждат" свидните си близки покойници.Народът нарича празника Духовден и с него започва "Русалската седмица", "Русалската неделя", "Самодивската неделя". "Русалийки", "Русалии" били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват.В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава.За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма.
