През октомври 1968 г. групата записва за по малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е издаден в началото на 1969 година. За този албум те взимат от Atlantic Records необичайно висок за времето си аванс от 200 хил. долара. Плочата съдържа смесица от блус и рок със силни дистерни китари, правещи го едно от основните звена в еволюцията на хард-рока и хеви метъла. Този приом се среща за пръв път при Цепелин, отпушвайки огромна вълна от групи, приели подобен начин на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация.
Албумът отбелязва небивал успех, най-вече в Съединените щати, където единствено албумите на Бийтълс бият по продажби Лед Цепелин. В по-късните години на успех Пейдж, под натиска на медии и музикални критици, официално признава, че в някои от песните от албума са използвани музикални мотиви и фрагменти от съществуващи по това време блус изпълнители, въпреки, че на обложката това не е изрично указано.
Първоначално албумът получава от критиката негативни отзиви, но оценката за него се променя драматично след комерсиалния му успех и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката изобщо. През 2003г. списание Ролинг Стоун го класира като № 29 в своята класация за 500 най-велики албума на всички времена.
Лед Цепелин е британска хард рок група, създадена през 1968 г. от родения в Хестън, Мидълесекс (Англия) китарист Джими Пейдж. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката след Бийтълс, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.
С появата на Лед Цепелин се свързва и новата представа за специфичен звук на музикалните изпълнения. Новата революционна роля на електрическата китара с характерен за времето си дисторшън звук има водеща роля във всяко едно изпълнение за разлика от по-мелодичният звук на Бийтълс, бас китарата и барабаните са изведени в гръмогласен ритмичен съпровод на звученето на всяка песен, а дрезгавият и респектиращо висок глас на вокала кара публиката да изпада в истерия.
Много критици определят музикалния стил на Лед Цепелин като хеви блус рок. В текстово отношение Цепелин също въвеждат нещо ново, интегрирайки голяма доза мистика и митология в песните си. Групата утвърждава и концепцията на албумно ориентирания рок, като отказва да издава отделни популярни песни под формата на сингли, с което поставя началото на традиционното за повечето рок и метъл групи специфично и отличително звучене във всеки отделен албум.
Лед Цепелин е сформирана от
останките на разпадналата се през 1968
г. група The Yardbirds, в която Джими Пейдж се
включва малко преди нейния край, заменяйки
Ерик Клептън на соло китара. През 1965-а
е първия контакт между членовете на The
Yardbirds и Джими Пейдж, който получава
предложение да замени напусналия малко
преди това китарист Клептън, но Пейдж
отхвърля предложението, препоръчвайки
приятеля си Джеф Бек, който веднага е
одобрен. Пейдж продължава работата си
на студиен музикант, участвайки и в
няколко съвместни проекта с музиканти
от различни популярни групи, но през
1966 все пак приема повторната покана от
страна на The Yardbirds, като първоначално
хваща баса, но съвсем скоро разменя
ролята си с ритъм китариста Крис Дреха
и заформя впечатляващо китарно дуо с
Бек. В групата периодични участия взима
и басистът Джон Пол Джоунс. В този си
вид групата просъществува до 1968-а, когато
двама от основателите й - Кейт Релф и
Джеймс Макарти, напускат, оставяйки
Пейдж и басиста Крис Дреха сами. За
последните двама остават и правата по
името на групата, както и задачата да
намерят нови музиканти за предстоящото
вече обявено турне. Малко преди това е
напуснал и китаристът Джеф Бек, който
по-късно прави успешна соло кариера.
Първоначалното желание на Пейдж е в
групата да бъдат привлечени вокалиста
Тери Райд и барабаниста на Procol Harum Би
Джей Уилсън, но и двамата отказват. Райд
обаче съветва Пейдж да се обърне към
вокалист на име Робърт Плант, пеещ в
групата Hobbstweedle. След като го слуша на
живо, Джими Пейдж решава незабавно да
привлече Плант, който е обявен официално
за новия вокалист на групата през август
1968-а. Същия месец басистът Дреха обявява,
че напуска и на негово място е привикан
Джон Пол Джоунс, с когото Пейдж вече е
работил в предишните проекти на The
Yardbirds. Робърт Плант на свой ред препоръчва
на Пейдж барабаниста на предишната си
група The Band of Joy Джон Бонъм, който
първоначално отказва, поради по-изгодно
предложение от друга група, но впоследствие
приема поканата на Пейдж. Новосформираната
група е наречена The New Yardbirds и осъществява
обявеното вече турне на The Yardbirds.
През
октомври 1968 г., малко след приключването
на турнето, името на групата е сменено
на Лед Цепелин.
