Българската православна църква почита християнския празник Сретение Господне

Българската православна църква почита днес, на 2 февруари, християнския празник Сретение Господне. Той е известен още като Зимна или Вълча Богородица. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.

Четиридесет дни след раждането на Господа Исуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Така било установено, за да се напомня за избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изход 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Бог бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.
А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бог агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба.

Затова Дева Мария донесла младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба.

Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им да бъде прочетена очистваща молитва. В Йерусалимския храм по онова време живеел благочестивият старец Симеон, на когото от Дух Свети му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от Девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико...”.

Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. Според народното поверие през този ден бременните не трябва да работят, защото децата ще се родят белязани.

Мъжките и женските животни трябва да са разделени днес - така ще се увеличи плодовитостта им и те ще бъдат здрави.

Жените не трябва да пипат остри предмети, да не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата.

Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Според други поверие бъдещият съпруг на момичето ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещне днес пръв.

В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица”, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото чрез житна жертва, сексуално въздържание и редица забрани с магически характер.

Днешният празник се нарича още и Петльовден. На него се празнува за плодовитостта на момчетата - на някои места с мъжки аналог на обичая Бабинден. Тази традиция вероятно идва от древен славянски празник в чест на лова, на който се приемало новото поколение ловци.

На Петльовден там, където има първороден син, в ранни зори жените стават и започват приготовления. Кулминацията е отрязване на главата на петел, с чийто кръв се напръсква портата на дома. След това се прави курбан с варения петел и парен зелник или тиквеник.

Имен ден днес празнуват: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен.